Интервю на И Джун Ги списание “Marie Claire”

Най-запомнящият се проект на И Джун Ги през годините е “King and the Clown”- корейският блокбъстър. Какво се случва с кариерата му след ролята на Гонг Гил, от когото впечатлението бе прекалено силно.
Как само лети времето, минаха вече 11 години. И Джун Ги се връща от Китай, където бе за премиерата на “Never Said Goodbye”. Резултатите в боксофиса показват, че билетите са се продавали много добре в първия ден на излъчване.

Още една фентъзи историческа драма.
-Драмата е историческа, но в много аспекти се различава от предишните ми проекти. Различни герои се появяват в “Moon Lovers: Scarlet Heart Ryeo”. В миналото играех най-вече водещата роля в проекта, но този път историята е за баланса в голяма група с много хора. Историята се развива в Корьо. За първи път снимам драма в този исторически момент. Също така за първи път ще стана крал. Лично на мен враждата в кралското семейство ми се струва много интересна. Драмата ще опите да представи кралските конфликти и политически бури.

Сигурно те огорчава факта, че във филмографията ти няма голямо разнообразие?
– Главно съм работил по големи драми с много екшън и емоции. Затова пък нямам много проекти с чисто човешки настроения и романтика. Чудя се какво щеше да се случи, ако нямах много такива проекти, но все пак мисля,че кариерата ми се разви доста добре. Така или иначе смятам, че не бях подготвен за другите възможни проекти. За мен беше интересно да създам проекти, базирани на моята сила. Сега имам повече опит и ми се струва, че с времето станах по-силен и гъвкав. Убеден съм, че имам какво още да покажа в бъдеще, така че не съм нетърпелив. С възрастта ще ставам по-зрял, ще открия нови емоции и смятам, че няма да е късно да снимам проекти в различен стил. Като актьор преди години се притеснявах, че лицето ми ще изглежда по-младо от това на колегите ми. Но времето минава, изградих свое резюме и мисля, че опитът ми ме направи да изглеждам по-мъжествен и зрял. За разлика от това, което съм ви показал досега, имам много повече неща, които още не съм показал. Изграждам роли базирайки се на тялото си, независимо дали историята е в настоящето или в миналото. Познавам силните си страни и съм добър в играта с тялото. Добър съм в традиционните танци и екшъна и изглежда това е причината да избирм тези герои и проекти. Но не ми остава много време да използвам тези мои силни страни. Вече съм в средата на 30-те. Искам да правя проекти, в които да вложа всичко, което мога.

Често използваш социалните мрежи, за да общучаш с феновете си.
– Мисля, че комуникацията с феновете чрез социалните мрежи ми позволява да разбера къде трябва да поправя нещо в себе си или към какво да се стремя. Това е място, където можем да се успокоим един друг. Феновете ми са като ценни приятели. Също така там мога да им кажа колко много съм им благодарен.

Освен в драмите, не те виждаме в забавни програми или промоционални събития.
– Като актьор искам да се фокусирам малко повече и само върху ролите си. Като актьор мисля, че имам още дълъг път пред себе си и още много неща, които да науча. И ако трябва да съм честен, не ме бива много в забавните програми. Мисля, че не съм добре подготвен. Но за да промоцирам проект, трябва да достигна до хората, затова сега съм решил да участвам в шоу програми. Имам оптимистична и забавна страна, така че мисля, че ще се справя.

Дебютира преди повече от 10 години. С образа си на красиво момче, беше най-горещия дебютант в индустрията по онова време. Ако трябва да избираш, кой е най-ценният за теб проект?
– Всеки един от проектите ми ме е направил това, което съм днес, така че всички са ценни за мен, но може би “King and the Clown” ще бъде филмът, който ще помня през целия си живот. Ако не беше тази роля, нямаше да мода да се се радвам на благословения живот, който имам сега. Благодарение на този филм ми бяха предложени различни роли и успях да имам живот с весели тревоги. Ще се старая да ви покажа повече от това. “King and the Clown” е планина, която трявба да преодолея и цел, която трябва да достигна.

Понякога ми липсва И Джбун Ги, който е по-близък до нашия свят, какъвто беше героят ти в “May 18”. Не си ли жаден ли да правиш таквива филми?
– Разбира се, че съм. Това, което е ясно обаче е, че все още не съм ви показал много страни от себе си. Бъдещето на актьорът И Джун Ги е обещаващо. Ще участвам в повече различни проекти и това ще бъде моят начин да комуникирам със света. Сега искам да утоля тази жажда. Животът ми като актьор не е за ден или два, затова ще опитам да внеса разнообразие в живота си като правя разнообразни проекти. Искам да участвам в проекти, които ще внесат комфорт в душата на зрителите.

Ти си актьор, който не е имал сериозни скандали. Не е лесно да водиш спокоен живот в тази хаотична развлекателна индустрия.
– Когато си актьор, трябва да имаш чувство за отговорност и чувство за задължение и да ръководиш личния си живот. Разбира се, трудно е да живееш в свят, в който ходиш по тънък лед и е невъзможно да се оттървеш от безпокойството. От дълго време водя интензивен начин на живот по свой собствен начин и този метод се е впил в костите ми, така че не изпитвам некомфорт. Понякога си мисля “Какво щеше да е, ако живеех като обикновен човек?” или “Не трябва ли да правя това?”. Да си актьор значи че си някой, който създава друг човек и ако не можеш да живееш като човек, това не значи ли, че героите, които играеш, са фалшиви? Имам много такива мисли.

Водиш интензивен живот. Може би в даден момент си бил свидетел и на проблеми.
Преди да навляза в 30-те години, историята на живота ми беше доста жестока. Бях предаден от хора, на които вярвах от много време. Заради това бях замесен в съдебни дела и изгубих приходите си. Съдебните разправии бяха психически изтощителни и доста тежък за мен момент. Като се сетя за този миг от живота си, когато бях доста по-млад, не знам дали това е бил най-трудния ми момент за преодоляване. Но благодарение на този ми горчив опит психически станах по-силен и начинът, по който сега гледам на живота е по-гъвкав. Сега съм по-силен. Не казват ли, че Бог ти поднася само толкова, колкото можеш да понесеш? Животът е неспирна вълна и мисля, че аз съм се научил как да бъда на гребена на вълната и как да я преодолявам. Лошото е, че падах, когато бях разочарован или ядосан. Сега се опитвам да бъда позитивен и да се забавлявам. Щаствлив съм с човека, който съм сега.

Чух, че отиваш на семейна сбирка веднага след фотосесията.
Смятам, че често забравях семейството си, докато живеех живота си. Работех много и не можех да се грижа за родителите ми и близките ми. Сега здравето на родителите ми не е добро като преди. Какъв е смисълът от живота ми, ако родителите ми ги няма? Ако нямам спомени с тях, колко ли ще ми е тъжно, когато ме напуснат? Разбрах, че връзката с родителите е начинът, по който изразяваш колко си им благодарен. А когато погледна назад един ден, няма да имам какво да видя. Затова сега действам по друг начин. Ходя със семейството ми на Хаваите всяка година. Родителите и децата не се познават един друг, само защото са родители и деца. Когато не прекарвате време заедно, не се познавате добре и ставате просто познати. Сега давам всичко от себе си да създавам повече щастливи спомени със семейството ми. Искам родителите ми да ме запомнят като благодарен син, с когото да се гордеят.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s