Интервю на И Джун Ги за списание “Elle”

Индексът на щастие на И Джун Ги е…?
Беше висок през 2016 г. Най-вече от всичко останало, много съм доволен от факта, че участвах в драмата “Moon Lover Scarlet Heart :Ryeo”. Определено имаше липсващи елементи в историята, но чрез тази драма отново бях страшно много заобичан из цяла Азия. Създаването на нов герой беше от значение. В началото имаше напрежение, че след две поредни роли в исторически драми, героят може да се припокрие с тях. Накрая искам да си дам висока оценка за това, че завърших образа “Уанг Со”.
В лично отношение, тъй като актьорството като професия в значителна степен е свързана с живота ми, нивото на удовлетворение е почти същото. Просто се старая повече да открия “човека И Джун Ги”. Когато се запитам дали водя пълноценен живот, истината е, че имам съмнение в отговора. Ще мога да покажа разнообразни образи чрез играта си, когато животът на И Джун Ги е пълноценен.

Досега във времето на И Джун Ги какви драми има?
Хм, имам един обикновен и затворен живот, иначе си представям различни животи от моя. Хубавото в актьорската кариера е, че можеш да създадеш в реалността герои, които си си представял в мислите си. Всеки път, когато го правя, вълнението ме изпълва и стресът изчезва.

Напоследък върху какво си положил много усилия?
Фен срещата в Сеул, първият концерт от азиатското турне. Мислих много за всеки детайл – заснемане на видео, номерация на песните, кога и къде ще са фен срещите. Не съм свикнал да седна и да си почивам. Продължавам да създавам нещо, показвам го на хората и тогава усещам в живота си завършеност. Мисля, че фен срещите също са резултат на това. Те са миг, в който давам всичко от себе си, за да покажа благодарността си на хората, които ме подкрепят и ме обичат. Затова искам да се забавлявам с феновете ми като на празник.

Не те ли питат защо полагаш толкова усилия за поддържане на връзка с феновете ти?
Често чувам “Може просто да се срещнеш с феновете си и да поговориш с тях. Защо трябва да се страраеш толкова много и да си създаваш допълнителен стрес?” Предполагам, че е вид пристрастяване. Вече от 7-8 години правя фен срещи като концерти. Всеки път, когато го правя, е трудно и изтощаващо. Но когато застана пред феновете ми, се чувствам като рокзвезда и получавам много енергия. Много съм щастлив. Ако не изпитвах това усещане, щях да спра. Не трябва да ме обсебва популярността и трябва да избягвам да създавам поводи за собствено задоволство, но просто искам да продължа да се срещам с феновете ми чрез проектите ми като актьор. Като приятели да се подкрепяме един друг. Често казвам “Ще бъда с вас, дори когато съм дядо.” Тогава феновете ми откачат.

Не всички актьори имат фен срещи във формата на концерти. Освен да си добър в актьорската игра, какво още е необходимо, за да бъдеш зеезда?
Не приемам себе си за звезда. Работя от много време. Бих нарекъл актьорите, които са на върха, звезди.  Аз просто имам силна склонност към свързване и комуникация с феновете. Упражнявам таланта си, за да покажа признателността си. Напоследък имам все повече възможности за това.

И все пак никой не би отрекъл твърдението, че “И Джун Ги е звезда”. Имаш ли черти подобащи на звезда?
Мисля, че моят характер е подходящ за живот на артист или звезда. Артистичните хора не обичат да ги свързват със социални формалности или да ги вкарват в някакъв шаблон. Понякога усещат тежестта от чувството за отговорност и задължения. Вярвам, че трябва да си искрен, когато си в позиция да получаваш любов от публиката. Като млад бях доста тих и кротък. Винаги ме тревожеше това как ще ме оценят хората. След като станах актьор, научих, че в моята позиция има неща, които трябва да правя. След като усетих чувството на отговорност, аз го приех откровено и характерът ми се промени. Дори за мен е невероятно.

Клониш повече към думата “артист” отколкото “звезда”.
Да.

Към какви артистични тенденции се стремиш?
От моя гледна точка, артистит е човек, който може да комбинира различни чувства и мисли и да ги изрази, както и човек, който може да комуникира. Той е човек, който може да докосва човешките сърца и да ги изпълва с щастие, използвайки таланта си за изразителност. Той е човек, който излъчва добра енергия. Искам да бъда артист.

Когато се сетят за И Джун Ги, в ума на хората изниква жизнерадостен и здрав образ. Но едва ли винаги си такъв.
Много пъти съм казвал, че страдам от ужасна липса на обич. Когато съм навън, опитвам да се усмихвам много. Заради това хората може да си мислят, че “И Джун Ги има жизнерадостен характер.” Но когато се върна у дома след работа с хора, забравеното чувство на самота пак ме залива. Питам колеги какво да правя. Може би е универсален проблем, който всеки от нас има. С трудностите в света, които се появяват, взаимоотношенията между хората също пресъхват. Всеки се среща с определен брой хора. Аз усещам същите неща. Късмет е, че се концентрирам ужасно много върху работата, когато започна нов проект и за известно време мога да забравя самотата.

В какви обстоятелства се държиш като зрял човек?
Сега съм в позиция, в която съм по средата на снимачната площадка. Моята роля е да направлявам младите актьори. Моя роля е и да поддържам настроението. Мисля, че съм голям мъж и съм достигнал определено ниво, за да правя такива неща. За мен е забавно, отколкото натоварващо. Имам добра синергия с младите актьори, които следват напътствията ми. Когато бях на техните години, нямах никаква идея какво да правя. Бях схванат и не знаех как да играя. Младите актьори сега бързо се приспособяват и знаят как да изразят чувствата си по необикновен начин. Новаторско е и усещам много неща в работата си с тях.

Имало ли е нещо, което не си бил способен да направиш в миналото, дори и да си искал, но сега, когато си по-възрастен, да можеш да го направиш?
Романтичните сцени отговарят на това описание. През 20-те ми години не бях сигурен в романтичните сцени, защото бях зает да снимам сцени с драматични и екстремни чувства. Нямах много опит в романтичните връзки, затова ме тревожеше дали ще изглеждам естествен в романтични сцени. Сега лесно мога да вляза в романтична роля и да има дълбочина в изражението ми. Не е като да не е имало романтични елементи в предишните ми проекти. Така че с работата се калявах. Всеки проект беше учител за мен. Ставаше и по-забавно. За следващ проект искам такъв, в който да покажа романтична химия.

Известно е, че обръщаш голямло внимание на екшън сцените. Мила Йовович, с която работи по холивудския филм “Resident Evil: The Final Chapter”, имаше много силни коментари за теб в едно нейно интервю: “И Джун Ги прави всичко сам, без дубльори. Той е на едно различно ниво.”
Опитвам се да правя каквото мога, докато мога, защото някой ден тялото ми няма да ме слуша, дори и да ми се иска.

Какво имаш да кажеш за почетните рани?
Няма как да избегнеш нараняванията, когато снимаш екшън сцени. (Навива крачолите на панталона си нагоре по краката) Имам много хубави белези. Когато ги погледна, започвам да мисля: “Колко трудно съм живял живота си.” Те са като символи, които съм оставил по себе си, след като съм се концентрирал върху работата си, не съм се жалил и съм постигнал добри резултати.

Може би не сега, но някой ден… Има ли роля, в която очакваш да се справиш много добре?
Може би в трилър. Мисля, че трябва да остарея, за да мога да изразя силните чувства и психологически черти. Вярвам, че мъжете актьори имат достоверно излъчване на лицето най-вече от бръчките по него. Когато имам една една бръчка на лицето, мога да направя определено изражение. Чудя се какво изражение ще мога да покажа, когато имам две бръчки.

Кой според теб остарява красиво?
И преди, и сега за мен това е актьорът Ан Сънг Ги, моят модел на подражание. Той не живее само за себе си. Той е невероятен баща и работи активно за хората във филмовата индустрия, което в моите очи е невероятно. Надявам се да бъда добър баща, както и добър актьор.

Феновете ти не ти ли казват, че трябва да се ожениш?
Много хора го правят. Предполгам, че не могат повече да ме гледат самотен. И все пак ми казват, че трябва да излизам на срещи тайно, не искат да знаят за връзките ми.

Как ще се почувстваш, ако те попитат “Добре ли си?”, вместо “Как върви?”
Хаха, ще се натъжа. Все още не съм стигнал толкова далеч. Все още мога непоколебимо да водя, да танцувам и да пея на тричасовите ми фен срещи.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s