Неща, които се променят и неща, които никога не се променят за И Джун Ги
Представата, която предизвиква името “И Джун Ги” варират от човек до човек. Той все още е изненадващо верен на себе си и въпреки това, все така изненадващо, той живее като различен човек от това, което е бил в един момент в миналото.
Наслаждавахме се на tvN драмата “Flower of Evil”, в която участвахте с актрисата Мун Че Уон. Това е история за мъж, който е заподозрян за психопат и сериен убиец, но в драмата имаше и романтика. С какво предимно се занимава след края на тази драма през септември 2020 г.?
Повечето време почивах, прекарвайки времето си сам. За мен е скучно просто да си стоя вкъщи. Тренирам, гледам нещо в стрийминг платформите или сърфирам в нета, докато лежа, чистя къщата. Освен това не правя много други неща.
Всъщност не звучи така, сякаш не правиш много неща.
Чувствам се много по-щастлив, когато съм на снимачната площадка. Когато просто си стоя вкъщи, не мога да използвам времето, за да разбера кой съм. В крайна сметка прекарвам това време в преоткриване на други същества освен мен. Но когато съм на работа, се чувствам страхотно, защото мога да се съсредоточа само върху себе си като актьор – да получавам обратна връзка за работата си и да осъзнавам различни гледни точки към нея.
Актьорите получават обратна връзка и гледни точки първо чрез видовете проекти, които им се предлагат. Харесваш ли възможностите, които идват при теб?
Аз, определено, получавам много оферти в жанрови проекти – исторически драма и фентъзи драми. Не мисля, че имам едро телосложение или съм с грубо излъчване, но получавам оферти в такива трудни жанрове. Докато бях почивка, получих доста сценарии, но ме влечеше към мелодраматични, романтични или житейски проекти, в които мога да направя по-естествени изпълнения. И времето отлетя, докато търсех това, което исках.
Как така режисьорите и сценаристите мислят за И Джун Ги, когато става дума за проект с издръжливо момче? Мислиш ли, че е така, защото има само ограничен набор от таланти, които могат да изпълняват физически трудни роли?
Реших да приема това възприятието за мен като комплимент. Защото да получиш обратна връзка не е толкова лесно – това, че си актьор, който е специализиран в определени жанрове. Промених начина, по който гледам на подобни неща, когато реших да се захвана с този проект на SBS “Again My Life”. Как така продължавах да се опитвам да избягвам проектите, които се нуждаят от мен? Разбрах, че когато си твърде зает с едно нещо, в крайна сметка неволно изключваш нещата, в които всъщност си добър. Няма да мога да тичам, да скачам и да се търкалям винаги, колкото сега. Мисля, че да правя това, в което съм добър, е моят начин да се отплатя на хората, които са ме избрали, стига тялото ми да го позволява.
Преди няколко години в предаването “Knowing Bros” ти повдигна краката си до 180 градуса и направи шпагат без усилие. Все още си спомням, че Канг Хо Донг ти даде онзи поглед на “одобрение”, който рядко дарява. Тогава той каза: “Тялото му е като скала. Като скала.”
Хаха. Всъщност нямам мускулесто тяло. Обичам да правя движения с тялото си, които ме карат да изглеждам пъргав, развит и гъвкав. Някои актьори имат обемисти тела и са силни, но за мен мисля, че моят екшън стил е по-скоро като този на Брус Лий. Дори когато планирам екшън каскади, поставям акцент върху това колко бързи и сложни изглеждат тези движения.
За актьорите “екшън” всъщност означава “изпълнение на действие”. С други думи, трябва да можете да използвате добре тялото си, като в същото време играете.
Така е, защото в крайна сметка това е част от актьорството. Екшън каскадата трябва да накара играта ми да изглежда още по-добре и да предаде смисъл на моя характер и ситуацията, в която се намира той. Не казваме, че е добро екшън изпълнение, просто защото движенията изглеждат страхотно.
Точно както Брус Лий и Дон Лий имат различни стилове на битка, предполагам, че различните видове екшън изпълнения изискват различни видове детайли.
Понякога битките трябва да са пълни със зрелище, което те кара да изглеждаш непобедим, като тези във фентъзи или жанрови проекти. Има и моменти, в които битките трябва да бъдат много сурови и реални и включват нанасяне на удари, избягване и въртене, за да се измъкнете от ситуации, в които се озовава вашият герой. В предишна моя драма, наречена “Two Weeks”, главният герой попада в ситуация, в която пада от скалата и почти се удавя, или се заравя до врата и има трудносто с дишането. Спомням си, че постоянно се търкалях и се наранявах всеки ден, докато снимах тази драма. В един момент наистина бях толкова близо до смъртта. Тези екшън изпълнения бяха направени, за да покажат отчаянието на моя герой. Ако искам героят ми да изглежда отчаян, тогава наистина трябва да почувствам това отчаяние. Мога да постигна това ниво на отчаяние, само когато страдам от фрактури или съм близо до смъртта, например.
Все едно слушам изумителни истории в момента… Добре, тогава как да се справяш с екшън изпълнение, което е по-малко отчаяно?
Екшън сцените в историческите телевизонни драми обикновено се предполага, че са фентъзи, така че трябва да изглеждат красиви и грациозни. В “Moon Lovers: Scarlet Heart Ryeo” или “Scholar Who Walks the Night”, например, имахме нужда от екшън сцени, които да развихрят въображението на зрителите и да бъдат визуално приятни. Тези сцени често бяха режисирани по начини, който ми позволяваха да включа движенията на развяващи се ръкави на ханбока ми, които караха героя ми да оставя нещо като следа след битката. Те може да изглеждат малко детски в сравнение с обикновени екшън сцени в съвременните драми. Но когато си позволите да се потопите във фантазията на историческа драма, всяка сцена се изглежда като сън сама по себе си. От друга страна, “Gunman in Joseon” е историческа драма, в която бях по-груб и твърд, като яздех кон и тичах наоколо. Мога да прекарам цяла нощ в разговори за такива неща (смее се).
В “Again My Life”, чиято премиера е през април, ти играеш прокурор, който е убит, ражда се отново и пътува назад във времето към гимназиалните дни, а след това се отправя към мисия за отмъщение. Този герой също ли е отчаян?
Този път моят герой не се превръща във въплъщение на отмъщението и не изглежда като ранен звяр, след като губи всичко. За него преследването на справедливостта е на първо място, защото това е неговата цел като прокурор; отмъщението е на второ място. Така че няма да е толкова отчаян или жалък; ще бъде много удовлетворяваща драма.
Базирана на уеб комикс и оригинален уеб роман, драмата принадлежи към жанр пътуване във времето. Това, което е толкова уникално в нея, е, че главният герой се връща 15 години назад във времето, след като се ражда отново.
Ние, екипът, го наричаме “втори шанс за живот”. С други думи, дава му се шанс да започне отначало, от определен момент от живота си. Тъй като той се ражда отново с непокътнати спомени от предишния си живот, връщайки всички съществуващи данни със себе си, този главен герой ясно знае какво да прави и какво да подготви.
Представи си, че се връщаш 15 години назад във времето и започваш всичко отначало. Как би изглеждал животът ти?
Всъщност говорих за това с режисьора и членовете на екипа. Мисля, че би било толкова болезнено за мен. Предвид всичко, през което преминах, за да стигна толкова далеч в живота си! Не мисля, че бих могъл да се справя отново с всичко преживяно. Дори не съм сигурен дали ще мога да премина през многобройните кастинги отново. Но след като преминах през всички трудности и изградих кариерата си добре, стигнах до мястото, където съм днес. Обичам живота си такъв, какъвто е сега.
Какъв е най-добрият начин за теб да се върнеш към “нормалността”, след като завършиш проект?
Доскоро смятах, че почивката е възможно най-добрият начин. Имах чувството, че когато си почивам, постепенно мога да премахна следите от предишния си проект, като се подготвя за срещи с фенове или концерти. Но как да кажа… Животът в времена на Covid-19 ме накара да се изправя пред реалността. Започнах да мисля, че невъзможността да правя нещата, които правех преди, вече не е временно състояние, което ще промени напълно целия свят до края на Covid-19. Когато дойде това време, тогава, надявам се, че ще съм променил цялата си система, за да мога да се адаптирам към този променен свят. Все още не съм сигурен какъв е отговорът, но поне бих искал да променя начина, по който мисля толкова дълго и упорито за нещо и ставам много сериозен, когато подхождам към него (смее се). Защото когато го правя, чувствам, че се увивам в собствените си безполезни притеснения и потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко в тях. Реших, че ще е по-добре просто бързо да донеса у дома нови притеснения относно следващия проект, вместо безполезни притеснения.
Чували сме, че фен срещите на И Джун Ги са като фестивали. Забелязал ли си, че твоята международна фенска база се увеличи значително след “Moon Lovers”, където играеш заедно с IU, Канг Ха нъл, Нам Джу Хьок и Бекхьон?
Да, за моя голяма изненада. Честно казано, беше доста неприятно, че не се представи толкова добре на местно ниво, както очаквахме, но около година след като излезе в ефир, започнахме да получаваме толкова много отзиви от задграничните фенове. Получихме толкова много любов от цял свят, не само от Азия – Югоизточна Азия, Близкия изток и Латинска Америка…
Обикновено, когато проектът приключи, нищо не зависи от актьорския и продуцентския екип, но все по-често сме свидетели на тази ситуация, при която никога не знаеш какви новини ще чуеш, кога или къде ще се намираш…
Точно затова чувствам, че “точно този момент, точно сега” е важен всеки път, когато съм на работа на снимачната площадка. Докато работя, искам да излея всичко, което евентуално притежавам, точно сега, точно в този момент. Не искам да мисля, че съм на снимачната площадка заради бизнеса, особено когато си изкарвам прехраната с работа, която включва предаване и изразяване на човешки емоции. Държа на всеки един човек, с когото работя и се общувам. Когато работите усърдно и живеете усърдно, няма да съжалявате дори след като този момент отмине.
Работиш усърдно и живеете усърдно. Има ли нещо, за което можеш да кажеш “Аз съм най-добрият в това”?
Е, мисля, че се опитвам да бъда добър, независимо какво правя. От една страна, наблюдаването на хората е като естествена част от мен. Мразя да притеснявам други хора и също така мразя да причинявам на други хора дори дребни неудобства, така че държа очите си отворени и постоянно наблюдавам обкръжението си. Дори в моменти, когато другият човек не е наясно, се опитвам да преценя как се чувства този човек и да остана наблюдателен.
Не е непременно, защото са добри или лоши хора, но знаменитостите са по-склонни да се поставят пред всички останали, защото това обикновено е част от тяхната работа – да накарат другите да се грижат за тях и да привличат внимание.
Станах това, което съм сега, след като продължих да правя промени в себе си, защото исках да променя човека, който бях. Когато за първи път придобих популярност, осъзнах, че няма да издържа дълго, освен ако не се променя. Когато попадна на някои стари материали за мен, виждам версия на себе си, която сега ми се струва странна. „И Джун Ги на 24“ и „И Джун Ги от 30-те години нататък“ са две напълно различни личности.
Казват, че хората всъщност не се променят. Ако наистина си се променил, това означава ли, че е имало някакъв важен повод или усилие, което е довело до промяната?
Хората могат да се променят. Те се променят. Стига да има някакво събитие, което е достатъчно голямо, за да ви накара да излезете от собственото си его и стига да имате силна воля, за да се измъкнете от него. Научих факта, че „човек наистина може да се промени“ не чрез друг, а чрез самия него. Не се ли случва на всеки, когато е поставен в определена нова ситуация? В крайна сметка се свикнете с нея или си го набивате главата. В моя случай аз самият си го набих в главата, че трябва да се променя и се промених по добър начин, така че… какъв късмет имах!
И така, когато осъзна, че трябва да се промениш, за твоята личност и отношение ставаше въпрос?
Нямах конкретна представа какво да променя и си беше търсене стъпка по стъпка. Защото, докато всъщност не се промених, нямах най-малката представа какво точно правя погрешно или каква част от мен трябва да променя и как. Така че реших първо да се заема с малки неща и да ги направя по различен начин. Когато се запитах „Какъв живот живея? Не се ли виждах с определени хора толкова често, колкото трябваше?” Така започнах, като първо се видях тези хора. Или: „Не слушам ли хората внимателно?“ Тогава започнах да слушам по-внимателно. Или: „Само да слушам, без да показвам никакви реакция, не означава, че слушам“, тогава започвах да показвам повече реакции. Така че направих още малки промени по пътя, стъпка по стъпка. И тогава дойде момент, в който се чувствах комфортно с подобни промени и усилия, които полагах, и промените станаха естествена част от мен.
Поглеждайки назад към твоите 20, виждам, че си преминал през толкова много възходи и падения, които би могъл да срещнеш в шоубизнеса. Можеш ли да ни разкажеш за малките усилия, които полагаш или неща, които правиш, за да излезеш от зоната си на комфорт като знаменитост?
Обичам да ходя, така че ходя много. Наблюдавам хората, които се смеят и чатят, вървя покрай река Хан в продължение на часове и е толкова забавно. Имам чувството, че виждам повече от света, докато вървя.
Добър ли си в справянето със самотата?
Не, чувствам, че в мен кипи самота. Тъй като остарявам, усещам как ме заливат огромни вълни от тази самота. Има много моменти, когато искам да усетя топлината на хората, независимо дали като работя в тясно сътрудничество с тях или като се срещам с някого. Най-трудната част от работата ми все още е самата актьорска игра. Мисля, че актьорите трябва да знаят много за това как хората живеят, но разчитам най-вече на собственото си въображение, когато играя. Почти не успявам да общувам с различни хора и да опознавам други части от света… Имам само малка, сплотена група хора, с които съм близък.
И така, за И Джун Ги “ходенето” е начин да се освежи и да наблюдава части от света и в същото начин за справяне с тази самота, кипяща в теб?
Накара ме да осъзная защо е важно да се снабдя със скъпи обувки, които носят само маратонците; отвори ми очите за тази част на света. Понякога се държа като нов потребител, който купува електроника или създава изцяло нова атмосфера за дома си. С други думи, намирам забавление в “разопаковане” и “ремоделиране”. Купих един проектор, въпреки че нямах нужда да купувам и да прожектирам видеоклипове на стената, но просто реших да си го купя.Тогава ми хрумва: “Защо, по дяволите, ги прожектирам на стената и ги гледам сам?” Или, когато видя снимки на красиви домове, докато търся идеи за преустройство, си казвам: „Иска ми се да можех да създам собственото семейство в такъв красив дом…” И тогава излизам и започвам да ходя отново. Такъв е животът ми.
Надяваш ли се, че сключването на брак ще ти помогне да научиш повече за това как живеят хората и ще внесе големи промени лично в теб или твоята кариера?
Когато се оженя, ще опозная всякакви емоции като щастие, болка и скръб и ще придобия опит. Израснах обичан в топло семейство. Моята голяма житейска цел, като човешко същество, е да създам такова семейство. Това също означава, че като актьор, искам да продължа да живея точно както съм живял досега, не повече, не по-малко. Ако можем да опишем живота на човек като намаляваща линейна графика, когато човекът остарява, искам да направя този упадък красив път надолу. Бавно и красиво. Ще бъде дълго пътуване, докато кацна успешно. Мисля, че би било нестабилно кацане, ако остана сам през цялото пътуване.
Какъв е твоят идеален партньор?
Не знам. Ако срещна този човек, няма ли да се почувствам привлечен от нея или да изпитам определени чувства? Не искам да звуча като невеж човек, но в известен смисъл е вярно, че съм безразсъден. Страхувах се да навърша 40, но сега, когато съм в 40-те, намирам себе си точно същия. И физически не съм се променил. Дори тези в 20-те са изумени от моята издръжливост и енергия! Защо? Може би защото посвещавам цялата си енергия само на себе си? Всъщност нямам лични взаимоотношения или собствено семейство, към които да пренасочвам тази енергия.
Имам чувството, че И Джун Ги копнее за брак и в същото време се чувства горд от живота, който си живял досега като актьор.
През целия си живот съм бил усърден и работлив. Актьорството е професия, в която има специфична употреба за всеки актьор. Може да не съм от типа актьори, които правят последователни хитове, но все още има хора, които дори сега ми предлагат работа, защото съм изпълнил или надминал определени очаквания. Разбира се, има хора, които винаги са ме подкрепяли, за да не бъда залят от безполезни притеснения. Ако и някой друг, не само аз, е успял да живее така, тогава тези хора също заслужават нашите аплодисменти. Защото показва чувството за отговорност, което са имали.
Когато постигнеш меко кацане в определен момент от живота, мислиш ли, че ще се аплодираш?
Чувствам, че няма нищо толкова специално в “живота”. Може би животът е да живееш в настоящия момент и да си щастлив с това, което си сега, докато чакаш да се срещнеш с друга “съдба”? Независимо дали тази “съдба” означава човек, с когото да се срещам и обвържа, или проект, по който да работя.
JOON GI WORLD ⒷⒼ 