Наскоро завърши снимките по “Scholar who walks the night”. Как се чувстваш сега?
Мисля, че думата “неохотно” подхожда на моментното ми състояние. Беше много трудно по време на снимките, но когато приключихме, работата ми липсваше и изпитвах чувство на празнина. Чувствам се самотен, защото не мога да видя другите актьори и хора от екипа.
Бързо ли излизаш от роля след края на драмата?
Не съм от типа актьори, които дълго време остават потопени в героя си, но се нуждая от време. Понякога съм депресиран, не много сериозно, но страдам от чувство на празнина, защото осъзнавам, че е невъзможно отново да бъда този герой. Имам чувството, че внезапно времето е спряло. Затова известно време след края на драма, сънувам, че отивам на снимачната площадка. Будя се и стреснат осъзнавам, че не трябва да ходя. Това продължава няколко дни.
Какво най-много искаш да направиш сега?
Ами… какво искам да направя? И аз не знам. Не мога да си позволя да мисля по този начин, но съм в настроение да гледам навън. Тази седмица се занимавам с колективна работа, която е възможна след края на драмата. Мисля, че другата седмица ще мога да си почина. Имам 2 седмици до следващия ми проект, затова мисля да отида на ваканция.
В чужбина ли?
Все още не съм решил дали да е в чужбина или в Корея. Иска ми се да пътувам, но съм от хората, които си резервират хотел предварително, но не заминават. Например ако трябва да отпътувам на 25-ти, на 24-ти ще си помисля “О, твърде неприятно е, няма да ходя”. Самотно е да пътуваш сам.
Очите на Сон Йол ставаха червени, когато се появи инстинктът му да се храни с кръв. Към средата на драмата очите му започнаха да стават сини. От началото ли беше планирано така?
Да. Много го обмисляхме. За мен червените очи бях по-атрактивни, но като цяло сините бяха по-предпочитани от феновете. И аз харесвах сините, изглеждаха мистериозно.
Не сте използвали компютърна техника, ти си слагал лещи, така ли?
Да, аз съм на принципа “Нека да опитам да го направя сам първо, вместо да разчитаме на компютърна техника.” Що се отнася до очите, промяната им с компютърна техника е възможна, но аз слагах лещи всеки път. Затова, когато ми казваха “тук сменяме цвета на очите”, слагах лещите и зъбите и се трансформирах.
В “Arang and the magistrate” помагаше на призрак, но този път ролите бяха разменени.
Струва си да изиграеш герой с някакви особености. Ролята на дух надхвърля човешките способности и мисля, че точно в това е силата на подобен герой. Колкото повече си представям, толкова повече мога да покажа.
Какво ще направиш, ако ти предложат ролята на вампир в съвременна драма?
Мисля, че ще приема. А още по-добре, ако е във филм. Единственото, за което съжалявам тук, е че успях да покажа само 60% от това, което си представях и за което се бях подготвил. Исках да покажа по-реален образ, с повече кръв и т.н., но бе невъзможно заради момента на излъчване. Затова искам да изиграя такъв герой във филм, където няма да имам ограничения. Вампирът не трябва само да се преструва на готин. Наистина мога да покажа много страни на подобен герой.
Този път ханбокът ти стоеше перфектно. Дори черната роба стоеше много добре на теб.
Наистина ли? Когато я обличах, ми казваха, че приличам на Смъртта. Затова винаги им отговарях, че съм дошъл да ги отведа и тичах из снимачната площадка. Екипът, който отговаряше за костюмите, беше същият като в “Arang and Magistrate”. Мисля, че се погрижиха добре за мен. Освен това доставчикът на ханбоци ми имаше доверие и мислеше, че всичко изглежда добре на мен, затова и някои от моделите бяха доста смели. Тъй като имаше разнообразие от ханбоци, феновете казваха, че имат чувството, че всеки път разглеждат каталог за ханбоци. Имах възможността да нося много ханбоци и не съжалявам за нищо.
Кръвта на любимите хора беше енергия за Сон Йол. Каква е силата за И Джун Ги?
Любовта от феновете ми. Не, наистина. Може би е различно, когато живея като човека И Джун Ги, но когато съм актьорът, имам увереност в себе си, защото знам, че имам много фенове, които ме подкрепят. Не съм неуверен, с достойнство мога да ида навсякъде. Подкрепата им ме кара да мисля, че съм невероятен човек, затова с увереност мога да играя. “Феновете ще ми помогнат, ако не съм добър.” Заради силата от тях съм убеден в играта си и мога да избирам смело следващия си проект. Силата от тях е наистина голяма.
В социалните мрежи ти беше написал: “Когато изразявам себе си по различен начин, се чувствам като добър актьор.” Кога се почувства добре в тази драма?
Момент? Всичко е свързано и не мога да избера само един момент. Беше забавно в сцената, в която трябваше да изиграя повече от един характер. След излъчването на епизода получих много добри коментари от публиката. Когато видях отзивите им се почувствах невероятно като актьор.
Като какъв актьор искаш да бъдеш оценяван?
Разбира се, че съм доволен да чувам “играе много добре”, но вместо като “актьорът И Джун Ги”, искам да ме помнят като “героят XXX от онзи проект”. Тъй като съм в позицията на главен актьор, който носи отговорността за проекта, искам да имам репутация на “сила за всички актьори и завършен проект с високо качество.”